Срещнахме се в пустото купе.
Не те познавах. Непозната бях.
Странни птици две ,
кафето си по теб разлях.
Листче , телефон без име.
Далечен Мъжки глас
от илюзии Господи спаси ме,
след ония последен валс.
Ръка за сбогом и усмивка нежна.
Целувка на празния перон.
И тъй вълшебна вечер снежна ,
няма - без звук и стон.
По Коледа аз имах малко чудо ,
от непознат подарък луд....
Добре , че сърцето ми нечуто,
още чувства тоя студ ....
Чет Дек 06, 2007 9:53 pm