Ръцете ми на рози и сълзи ухаят.
Сърцето ми е фигурка от лед.
И толкова много да го разтопят желаят,
че понякога не зная как да продължа напред.
В сънищата виждам бели еднорози ,
пламъци , отсенки, на шарена дъга ,
а ръцете винаги ухаят на сълзи и рози,
в себе си дълбоко спотаила една тъга.
Магията винаги се разваля в полунощ.
На дрипи всичко става. Пръснала се тиква.
А аз не зная каква е тая мощ , и денем
остава ми една единствена молитва.
Чет Дек 06, 2007 9:52 pm