"Прости ми, обичам те!" /...и гордите плачат/

В самотата на зимните вечери,
когато изгубиш предела на времето,
потърси ме, като сянка в завесите
и поискай от мене отнетото...

... защото избягах, неискана...
Сетне се трудна любима зовях.
А знаеш ли, молих Всевишния,
да прости вместо тебе подлия грях...

И пръсти в плътта си забивах...
... ти ли ми каза "Довиждане."?
Гласът ти до мене не стигна...
Аз ли пропуснах да ти кажа
"Прости ми, обичам те!"...

... защото гордостта, казват,
е време разделно...
Знаеш ли... и гордите плачат.
А аз отдавна изгубих предела
за любовта и нейната значност...