Знаеш ли колко е пусто без тебе ?
Две невиждащи очи. Колко треперя.
Как студено е в бездиханните ми мечти.
Знаеш ли как да те пусна , щом те намеря.
Неоткриваем от години. И сънищата ми ,
драперя от лед и раковини....
Знаеш ли колко жестоко е да си забравен.
Заменен от някой друг. А моят друг е
покварен. И внася единствено студ.
Той не се интересува коя съм.
Мислите. Мечтите. Същността....
За него аз съм куклата на нощта....
Знаеш ли как те обичам....
Неизказани слова. Пред себе си дори
ги сричам. Обедня ми душата.
Спомни си колко си ми мил.
Как без теб умирам. Толкова години
спомена не съхранил....
И никога на никого не казах , какво си
ти за мен. Себе си наказах и се лъжех,
че уж си незасулжен....
И ако с нея си щастлив... Бъди обичан.
Ще бъда песен. Огън див. Ще се забравя
и сама....И тишината...
Тя ще ме запомни вместо теб.
А от него аз ще получа единствено
грозния плътски пирует....
Обичам те , но нямам как да ти го кажа.
Обичам те от толкова лета.... Спомни си.
Тръгват птици на ята. Губя се във полета.
На теб....
Чет Ное 29, 2007 12:48 am
