Последното сбогом

Не зная какво да кажа. Не зная има ли смисъл. Поредното празно признание , на един човек себе си в нечия чужда душа изографисал. Тъжно ми е и ми е болно. Някак си отново ми се иска да заплача , но онова отново не идва. Толкова дълбоко ли погребах сълзите си ? Под купища разочарования . Не зная какво искам да кажа , просто знам , че е истинско. Зная , че истински от вътре кърви , за всички разбити думи на " обичам те " , за всички завоалирани истини и натрапени лъжи , за всички насила създадени интриги и за всичко което успя да ни раздели. Клетви. Хиляди клетви - неказани , но прочетени в погледа... Къде са сега ? Нима хората толкова лесно се променят ? Нима толкова лесно изневеряват на себе си ? Обичах... Обичам.... Обичам хора , които са ме забравили , които ме мразят , които са ме предавали... Дали е глупост ? Отново не зная. Просто много , много силно боли. От усмивки , които вече не са за мен , от думи , които вече няма да чуя , от докосвания подарени на други. Къде сте ? Чувате ли , когато ви викам без глас и сълзи ? Когато всяка нощ прехвърлям пред очите си лицата ви и нежно ви целувам по очите ? Дори забрави ли ме... дори ... убили ме в себе си.
В един момент си мислим , че имаме всичко . Всичко от което се нуждае душата ни , за да намери минута покой. Минута хармония в този свят. Мислим си , че имаме истинско приятелство , което да ни крепи , което да крепим с цената на толкова много усилия. Но един ден идва онова , неизбежното , което едни преодуляват и остават цели и заедно , а други биват сринати . Мен не ме срина , но ме разруши. Разруши една илюзия на щастие и покой . Една мисъл , за обич , привързаност и нежност.
За пореден път се убедих колко малко значат действията. Как някой , който се кълне в теб те забравя за няма и месец. Как някой , който твърди , че те обича и пази , който уж те крепи може да създаде безпорядък , интриги и болки.. просто за да защити себе си. Колко безумно разочарована съм от всичко това. Изтритите номера , блокираните абонати , уж забравата... те не спестяват въпроса " защо " те не карат да замлъкне онова в теб , което моли на колене за отговора на " защо ?". А единственото което намираш е вина. Цялата вина в теб и никога извън теб. Толкова ли съм виновна Господи ? Толкова ли съм виновна , че някой , който си се опитвал да изправиш , да крепиш , който е твърдял , че те обича твърди колко лош човек съм ? Толкова ли виновна съм , че заслужавам една незначителна случка да затрие толкова нежни спомени. Прошката е онова , което винаги съм умеела да подарявам. Да я давам от себе си без изобщо да се замисля - импулсивно , наивно, детски....
Виновна съм. Но аз се наказах и не приемам , не позволявам никой да бъде коректор на моята същност. Не позволявам никой да ме затваря никъде . Не позволявам !
Може би съм съдист ,но мазохист не съм. Не и в толкова огромна степен .
Имена. Изтрити снимки. Счупени вещи. Днес по случайност счупих един малък син пепелник. Онова , което ме свързваше със човека , който го остави в дома ми се счупи преди месец , може би два или три ? Има ли значение , просто вече го няма. Вече няма нищо от това. И толкова дълго мълчах от обида и болка , че едва не се взривих.
Толкова дълго мълчах скривайки чувствата си към друг един човек , гледайки го как се променя , как изменя на онова , което познавах преди една година , че сякаш сърцето ми вече се пръска. Месец , два на щастие , а после какво ? Единствено наранено его , съсипана гордост... И пак ще мълча.
И друг един човек , за чиято майка , макар никога да не съм познавала всеки път щом вляза в църква паля свещичка.... И той ме забрави....
Забрава... толкова хора.... и забрава... а след нея какво ? Радост и забравя... приятелство и забравя.. страст... забрава... любов... забрава.... И един ден последно сбогом....
И един ден ... четеш стари смс си , имейли , отваряш кутията със старите спомени. Толкова изхабени думи на обичам те , толкова смешни и по детски писма все започващи с " ти си ангел "
Но къде бе всичко това когато преди седмица умирах от болка в леглото ? Плачех защото нямаше кой да ми донесе едно хапче ? Едно лекарство ... един чай ....
Самота....Хапчетата си купих сама , в този град където едва през лятото уж имаше толкова хора , които щяха да са ми упора. И чай сама си направих.... И прегръдка получих от една непозната спяща в съседната стая. Едно момиче , на което не съм дала нищо. На което не съм пращала последните си пари , за което не съм лъгала в прозиращи смс си. Едно момиче , на което не съм държала ръката нощем и което не е плакало на рамото ми. Тя не получи нищо от мен... но в онзи момент бе единствената там.... в моето легло... даваща ми поне частица топлинка....
Не съжалявам , че ви познавам. Не съжалявам , че имах всеки един от вас до себе си и поне за кратко се радвах на любов....
Съжалявам само , че може би с някои сама разруших ... а може би не.... Един ден истината излиза на яве... Един ден всичко .... но този ден е късен. Той е утрешен... а аз имах нужда просто днес....
А днес е времето на " Последното сбогом"

........................толкова е трогателно Zz015

дори малко ми се насълзиха очите..искрено...да..тази непозната...странно защо е мила с всчики и не иска нищо в замяна...дава, дава, не пита защо, какво, кога, как... Zz015

И аз някога бях една непозната....

Вятър написа:: И аз някога бях една непозната....

Все още си...онази непозната...

Не знам какво да кажа... Замислих се за всичко, което се случи и как това всичко ни промени, как ни обърка и как разруши нещо, което наистина можеше да открие красотата си пред нас и да ни завладее със своята емоция. Жалко е, че доста често забравяме кой какво е направил за нас, кой какво е жертвал за нас, дори и най-малкото от себе си. Жалко е, че се оставяме на първичните емоции да завладеят сърцето ни. Жалко е, че ние хората прекалени късно оценяме жестовете, усмивките и думите "обичам те". Жалко е, че от едната гордост ставаме жалки.
Съни, мило, няма да казвам "обещавам", няма казвам "винаги", нито "никога"... просто ще кажа, че сега, че днес съм тук, че съм до теб.

Зная , че си до мен , обич моя и искрено вярвам , че и ти знаеш колко много те обичам. Че знаеш колко значиш за мен