Боговете на България

Българският пантеон



За структурата на българския пантеон научаваме от мита за раждането на боговете, поместен в началото на Сказанието:



В далечни времена,

когато на Земята още нямаше хора,

Създаде Всевишният Тангра алпи-диви.



Първо създаде старшите алпи:

Слънцето, Луната и някои други.

От старшите алпи се родиха средните алпи...



глава I, песен 1: 5-7



Оттук се вижда, че в българския пантеон има две категории божества. Към първата се отнася Всевишният Бог Тангра, а към втората – всички останали божества, наречени с общото название алпи. Алпи са Слънцето, Луната и другите планети, но алпи са и свръхчовешките божества, съответствуващи на известните богове от другите индоевропейски митологии – те са алпите-диви. Повечето от алпите диви са известни под имената на свещените животни, в чиито образ те се превъплъщават Това са алпите Барс, Баран (Овен), Барадж (Змей) и Сокол. В мита за раждането на боговете още се разказва, че от старшите алпи са се родили средните алпи. От по-нататъшните стихове става ясно, че тези така наречени средни алпи са всъщност хората от божествен произход, божествената Арийска раса.





Бог Тангра



“Канас Ювиги Омуртаг е от Бога владетел... и направи жертвоприношение на Бога Тангра.”

каменен надпис от Мадара, IX в.



Тангра е древнобългарското име на Върховния Господ. Историята на волжските българи “Джагфар Тарихи” свидетелствува, че нашите прадеди са почитали Върховния Бог под две имена: ТАНГРА и ТАРА. Буквално ТАНГРА означава “гръм” – THUNDER на английски от келтски, DONNER на германски, и ТАНДРА на памирските езици. “Клетва пред Бога” е смисълът на близките понятия TINGOR на уелски, и TOGARM на ирландски. А името ТАРА направо ни отвежда към пантеона на индоевропейските народи – с подобни имена те са наричали Бога-гръмовержец: келтите THARAN или THARANOUK, германите THOR, също и DONNER, а хетите ТАРУ или ТАРХУНТ. Но ТАНГРА произхожда от древния корен ТАН, с разновидности АН, ЕН, ДИН, ИН, който одначава “небе” и е широкоразпространен сред културите на Стария свят.(7) Така и името на ведическия Бог на гръма и войната ИНДРА също е сродно с ТАНГРА, и повече с ТАНДРА. По всичко личи, че под името Тангра нашите прадеди са почитали Бога-гръмовержец в далечното минало, а по-късно с това име са започнале да назовават Върховния Небесен Бог, известен в пантеона на някои индоевропийски народи под името Дяус Питар (Небето-Баща). За разлика от небесните светила и алпите-диви Тангра е представен като космически разум, без образ и подобие. “Тангра е духът на Вселената. Той няма образ и подобие, защото образът е нещо, а Духът е всичко, а всичкото е само дух.” (Йордан Вълчев) В този смисъл Тангра съответствува на Брахма в хиндуисткия пантеон.

От дълго време в България и по Света се налага заблудата, че древните българи са тюрки, а Тангра – тюркски бог. Оказва се обаче, че тюрките и монголите са възприели култа към Тангра от нашите прадеди под името ТЕНГРИ ХАН, което са разбирали като “Бог на Синьото Небе”. Това значение е доказателство, че за нашите прадеди Тангра е бил преди всичко Небесният Отец.





Седемте небесни светила



Единствените алпи-небесни светила, посочени в Сказанието, са Слънцето и Месецът. Ние обаче знаем, че освен тях нашите прадеди са почитали и петте планети – Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, които заедно с тях съставляват Седемте небесни светила. “Подвижните светила са седем. Господар им е Юпитер (Йо). Той направлява времето.” Този надпис от Мурфатлар (Северна Добруджа) свидетелствува за особеното място на Юпитер в българските народни вярвания. В народните предания той се възпява под името Янкул, а тази дума има успоредици в келтските езици – JANGU (кимр.), JANCAIL (корн.), означаващи “главен”, “голям”. Янкул се счита за Водач, Пастир на звездите (Янкул овчар), защото по неговата обиколка около Слънцето се отчита 12-годишното летоброене по Българския календар. В народните песни се възпява също и Венера, под името Деница или Янка, като сестра на Янкул. Или под името Янкулица, като жена на Янкул.

За значението на Слънцето и Месеца във вярванията на нашите прадеди свидетелствува хрониката на Теофилакт. В нея е пресъздаден спорът на Кан Омуртаг с неговия пленник, християниа Кинамон. Кинамон заявява:

“А тези разни богове, които вие почитате, аз смятам за истински демони. И ако ми изтъквате Слънцето и Месеца и ме карате да се възхищавам от великолепието им, то знайте, че аз им се дивя и ги смятам за творения – слуги, подвластни не само на Бога, но и на нас, хората.”

Омуртаг отговаря: ”Не унижавай боговете ни. Тяхната сила е голяма и доказателство за това е, че ние, които им се кланяме, покорихме цялата ромейска земя.”





Алпите-диви



Хурса (Хърса). Богът Ковач, Синът на Слънцето. Върховният алп-див, най-почитан от българите. Това е видно от имената на много селища по нашите земи: гр. ХЪРСОВО в Делтата на Дунав (на румънски Хършова), две села ХЪРСОВО в Лудогорието и едно до Мелник със същото име. Името на Хурса носи и град КУРСК в Русия, според Сказанието.

Култът към Хурса е съхранен и в Лудогорието. Преданието за него е съхранено сред населението, живеещо около мястото, където се е издигала столицата на траките-гети Даусдава. Алп Хурса и почитан като Железният Баща (Демир Баба на турски). Неговият култ е възприет от алевитите (къзълбаши) – ислямско течение, възникнало в Иран, чиито последователи у нас са потомци на ислямизирани българи. Вероятно култът към Железния Баща е възникнал на тракийска основа, но траките не са почитали такъв бог според сведенията на Херодот. Железният Баща е Великан на Великаните и Заповедник на водата и огъня. Той е представен като юнак-конник, въоръжен със сабя, но също така той е обут в железни обуща и носи желязна брадва, съответствуващи на името му. Железният Баша се смята за Всеобщ Баща на 72 народа с техните царе. Той е научил хората на много знания и умения – на първо място да добиват и обработват желязото. Като Всеобщ Баща Железният Баща съчетава образите и свещените животни на двамата легендарни царе-праотци на българите – далечният Болг и късният Авитохол. Той може да се превръща както във вълк, така и в сърна. С него са свързани поверията за дванадесет бели вълци и дванадесет бели сърни, явявали се в Лудогорието.

Според Сказанието Алп Хърса е изковал оръжието на средните алпи, но също така той е представен като покровител на хората, във връзка с мита за сътворението на първите хора:



И Тангра повелил:

да вложи Хърса в хората

своя огнен дъх.



Така у хората

се е появила душата.

А тя е безсмъртна

и е главното в човека.



гл.I, п.1 : 33-34



А в първата песен се разказва как Хурса е дал на хората умения по рударство и ковачество:



Той бил неуморен ковач

и пребродил цялата Зема

в търсене на руда

за своята ковачница.



По неговите пътеки

и сега хората вървят,

и считат Хурса

за свой покровител.



Никой не може

да пресече пътя на Хурса,

иначе изчезва силата

на оръжеито му.



гл.I, п.1 : 9-11



Като Син на Слънцето Хурса съответствува на индо-иранския бог Митра, също и на германския Фрей, един от синовете на Один. Като Бог-Ковач той съответствува на келтската богиня Бригид – Покровителка на ковачите, поетите и лечителите. Също като Железния Баща тя управлява двете стихии – огъня и водата, с помощта на които се изковава и закалява стоманата. А празниците на празниците на Бригид, Фрей и Хурса са отнесени към едно и също време на годината – 1-ви февруари, когато се чествува празникът Имболк по келтската традиция. На него съответствува Атанасовден (31-ви януари), тъй-като св.Атанас е приемникът на Хурса в християнската традиция.

В народната митология св.Атанас е представен като юнак на бял кон, победител на зимните студове. Също така св.Атанас е покровител на ковачите.

Да, по Хърсовден (Атанасовден) – Среди зима, Алп Хърса излиза на белия си жребец, за да разчисти пътя на Слънчевата колесница, и да пробуди заспалата земя с огнения си дъх – за нов живот през настъпващата пролет.



Барс (Сива). Бог на справедливостта, съдник между алпите.



Могъщият Алп Барс,

който в гнева си

може да убие само с поглед,

иначе беше добродушен див.



гл.I, п.7 : 175



Имаше Алпът Барс,

който приличаше на барс,

две огромни очи

- всяко с големина на тас.



Можеха да лишават от сила,

да местят планини

и да изпепеляват

всичко живо с огън.



гл.I, п.8 : 277-278



По своята същност Алп Барс съответствува на хиндуисткия бог Шива – в гнева си той също изпепелява всичко живо с поглед. Шива е бог на Луната, и живее в своята обител Хималая (Обителят ня снегавете). Той е бял като снега, в който живее, сребърнобял като луната в косите си. Белотата е символ на неговия аскетизъм. В снежната си обител Шива се отдава на дълбок размисъл и съзерцание, и оттам наставляма брахманите и мъдреците-риши. Шива съчетава в себе си противоположностите на живота – любов и омраза, живот и смърт, творение и разрушение. По волята на Брахма той сътворява Света, но също така го разрушава с космическия си танц, когато упадъкът в него придобие необратим ход. В това космическо жертвоприношение Шива унищожава всичко нездраво, за да засили здравото за новия жизнен кръговрат.

От своя страна Шива съответствува и на германския бог Хеймдалур. “Наричат го Белият Ас, той е велик и свещен. Той живее в дома, наречен Химинбьорг (Планината на небесното спасение), край Биврост. Той е стражът на боговете, и седи на края на небето, за да пази моста от планинските исполини – нужен му е по-малко сън, отколкото на птица. Той вижда и нощем, и денем...” (Снори Стурлусон, 9)



Несъмнено под имената Барс, Шива и Хеимдалур е почитан един архетипен арийски бог, пазител на мъдростта и божествения порядък на Света. Шива е почитан и по нашите земи, според една народна песен от Охридско, записана от Георги С. Раковски:



Сива, Сива Василица,

къде си се увасилила?

Тамо горе по Бял Дунав,

тамо горе по Бей Пунар.

Щчо имаше, шчо немаше?

Злата чаша иконата,

Божик ми е по небеси,

слава му е по сва земя!



А самият Раковски възкликва: “О, ти Сива! Наш старобог! Кога си се изменил и си станал Василица, т.е. празникът на св.Василия? Ти, що се славеше по гори, при студни извори и при Бял Дунав, де се пиеше а-мрита (безсмъртна вода) със златни чаши и съсъди! А сега веке се слави рождество Христово! Христос е наш и негова слава е по сичка земя!”

Българските народни обичаи, свързани с Васильовден, напълно съответствуват на култа към Сива. Децата сурвакат възрастните със суввачки, а кукерите удрят всеки срещнат с тоягите си – за здраве и прогонване на злите сили. Ударът с дряново дърво е символичен акт на космическото жертвоприношение, с което Сива обновява Света и го подготвя за новия живот през Новата година.

На Сива също съответствува и тракийският бог САБАЗИЙ – неговото име е близко до СИВА. Той е преминал в гръко-римския пантеон като Бог на виното и веселието – Дионисий (Бакхус). От някои антични източници знаем, че кукерските обичаи имат тракийски произход. Това е само един пример, че вярванията на нашите прадеди – древните българи и траки, имат общи арийски корени.

Сива вече започна космическия си танц, за да изчисти от лицето на земята упадъчната англо-американска цивилизация, заедно с цялата Калиюга. За да бъде Новият Златен Век!

Ом намах Шивая!



Барин. Бог на войната и победата.

Името му означава “Победоносец”, а това е всъщност прозвището на св.Георги – приемникът на Барин в християнската традиция. Барин също така е предводител на войните, загинали в бой, които живеят в неговия рай на Небето. В това си качество той е преминал в образа на Архангел Михаил – Предводителят на Небесното воинство. Алп Барин взема страна в битките на Земята, и дава на своите избранници всевъзможни знаци и поличби, за изхода от битките и ключа към победата.



Когато неговите избранници

не разбирали знаците му,

търпели поражение,

но Барин ги спасявал.



В битките участвували

загиналите алпи.

Разделял ги на две войски

- тъмни и светли алпи.



Ако победят тъмните алпи,

това предвещавало:

Избранниците на Барин

ги очаква поражение.



Ако победят светлите алпи,

това предвещавало:

Избранниците на Барин

ще постигнат доблестна победа.



гл.I, п.7 : 188-193



Действително нашите прадеди винаги са търсили поличбите на Барин във военните си дела, и това е направило впечатление на папа Николай: “Вие разправяте, честе били свикнали, когато отивате в сражение, да съблюдавате дни и часове и да извършвате някакви гадания и заклинания.” (35-ти отговор на папа Николай)

С тези си качества Барин съответствува на върховния германски бог Один (Вотан), който преди всичко е Бог на войната.



Приемал той (Барин)

вид на прекрасин сив вълк,

в памет на Тун Бури

- своя загинал брат.

(гл.I п.7 : 185)



Както е известно, именно вълкът е свещенното животно на Один, а Бури е неговият дядо. Вотан също е предводител на загиналите воини, живеещи на Небето в неговия дворец Валхала. През деня те също се сражават помежду си, а през нощта пируват. В Еддата също така се разказва за две враждуващи групи божества – светли и тъмни алви. Те съответствуват на светлите и тъмните алпи от разказа за Алп Барин.

От друга страна, по своето име Алп Барин отговаря на “славянския” бог Перун, който също е бог на войната, съответно Перкунас при балтийските народи.

На Алп Барин са посветени двата воински празника в Българския календар – Гергьовден и Архангеловден. Първият е на 6-ти май и съответствува на келтския празник Белтаин (1-ви май). По това време започва топлото полугодие, и нашите прадеди са тръгвали на бран, призовавайки Алп Барин за закрила и победа. Краят на топлото полугодие се отбелязва на Димитровден (8-ми ноември) и Архангеловден (21-ви ноември) – Архангелова задушница. Те съответствуват на келтския празник Самаин (1-ви ноември). По това време законите на природата се променят и преградата между Земното и Небесното царство се нарушава. Небето се отваря, и Барин слиза между нас със своето войнство. По най-тържествен начин ние почитаме хероите, паднали в защита на Българския Род и Царство, и на Арийската цивилизация.



Кубар. Бог-гръмовержец, син на Алп Барин.

Той е наследил мълнията на баща си чрез жребий. Отношението Бог на войната-баща и Бог на гръма-син ни отвежда към германския пантеон – същото положение там заемат Один и Тор. От друга страна ведическият бог Курар носи същото име, но той е Бог на богатствата и мъртвите, и пазител на Севера. В народните вярвания на дунавските българи Алп Кубар съответствува на св. Илия. А неговият празник Илинден (2-ри август) съответствува на келтския празник Лугназад (1-ви август).



Баран (Овен). Брат на Алп Кубар, който след неуспешния жребий за бащиния меч-мълния е избягал надалеч.



Джил. Бог на вятъра. Той съответствува на ведическия бог Ваю, чието име е близко до нашия глагол “вея” – Богът, който вее. Джил другарува с Кубар, но понякога двамата богове се карат, и тогава се разразяват бури.



Сокол. Отначало е бил страж на пътя към Севера, към остров Чулман (Туле) в Северния океан, където са живели много алпи. Измамен от коварството на река Дулосу, той е разбил крилата си в нейното ждрело.



Пожалил Тангра Алп Сокол:

дал му нови крила

и нова служба.



Започнал Соколът да пренася

душите на мъртвите

на високото Небе,

в съда на Всевишния.



гл.I, п.6 : 166-167



У нас това вярване се свързва с Архангел Михаил – освен предводител на Небесното войнство той е наричан от народа още Душевадник. В българската иконописна традиция Архангел Михаил понякога е изобразяван с крила на грифон – митично животно, характерно за културата на индо-иранските народи.



Бог-елен. Неговото българско име не е стигнало до нас, но той съществува в българския пантеон, тъй-като еленът се възпява в много български народни песни. Богът с еленови рога ни е познат от келтската митология – това е Цернун, Богът на горите и плодородието. Неговото име съответствува на думата “сърна”, затова на български би трябвало да звучи като Сърнен. Цернун е изпратил вълшебната си сърна, за да отгледа младия Авитохол - царският син, захвърлен в гората. Като пораства, Авитохол става велик Кан и Възродетел на Българското Царство, носейки името на сърната, която го е отгледала (АВИ – “сърна”; ТОХОЛ – “син”). Авитохол се възцарява през първия месец на пролетта, Твирем по Българския календар. По това време на годината в силата си е Бог Цернун.



Барадж. Добър змей, покровител на Свещената Българска Династия Дуло.



Решил Аудан,

че Всевишнияте посочил Барадж

като знак за своята милост

към българите.



Той помолил Барадж

да се засели в планината Урми в Есегел.

И заповядал да извезат на знаме

образа на Барадж.



гл.IV, п. 1499 : 1500



Артиш. Богиня на домашното огнище и покровителка на семейството.

Нейното име е близко до това на свещения храст арча, с което зороастрийците поддържат свещените си огньове. Такава богиня е заемала важно място в пантеона на скитите – под името Табити, спомената от Херодот. Той я отъждествява с Хестия – гръцката Богиня на домашното огнище. Нашият народ е запазил вярата си в Артиш под прозвището на Мария Магдалена – Огнена Мария, чиито празник е 4-ти август. Според народните предания Огнена Мария държи ключовете за Небето. Една народна песен разказва как Огнена Мария е затворила Небето, и е наказала с 9 години суша жителите на град Легена за това, че младите не са се отнасяли с уважение към родителите си.

Днес в нашето общество нравственото разложение взема все по-застрашителни размери, и хората стават все по-враждебни към близките си и към Майката-Земя. Чудно ли е тогава, че ни сполетява т.нар. “трайно засушаване” и други природни бедствия ? А колко още предстоят?



Самар. Дъщеря на Алп Барс. Войнствена богиня, обладаваща свръхестествена сила.



Богинята-Майка.

Тя неизменно присъствува в пантеона на индоевропейските народи. Изглежда заедно с Тангра тюрките са я взимствували от нашите прадеди, под името УМАЙ, или УМА ХАН. Но УМА е жената на Шива в хиндуисткия пантеон, а там тюркско влияние никога не е имало. С подобно име е наречена Богинята-Майка в етруския пантеон – УНИ. Очевидно тук става дума за древно и свещено понятие за майка – в германския език бабата се нарича галено, по детски ОМА. А в японската митология Богинята на Слънцето е АМАТЕРАСУ ОМИКАМИ.

По нашите земи траките са почитали Богинята-Майка под името Бендида – Богинята на земята и плодородието.



Меридиан 27

по чуждестранни материали

Белобог е богът носител на светлина , щастие , плодородие и блгоденствие. Абсолютен противовес на Чернобог , както и на всичко отрицателно - зло , сянка , мрак .
С развитието във времето на езическата култура , той постепенно губи своята важност но уважението и почитта към него не се загуват съвсем.
В късния славянски култ, Белобог е един от спътниците на слънчевия бог Даждбог. Белобог е персонификация на слънчевата светлина, топлината и живота като цяло. Селяните са вярвали, че Белобог тайно следи за житата им и ако го почитали, дори им помагал в земеделската работа, особено при жътва.

ВЕЛЕС, ВОЛОС, ВЛАС- Произходът на името му не е особено сигурен ( както всичко в минологията) но името му се свързва с косъм , козина . СКотовъдец облечен в кожи. Някои го извеждат от власть - власт, мощ и власти - владея, притежавам, господствам.Формата Велес, пък, очевидно би могла да произхожда от корена вел-, веле-, т.е. голям, велик, могъщ.
Велес е богът на мъдростта, магията, познанието, уменията, изкуството, скотовъдството, покровител на стадата и оттам - на богатството (колкото по-голямо стадо има човек - толкова е по-богат!).Велес обитава приказна градина някъде на края на земята, точно на входа на Долната земя, където обитават навите - душите на умрелите хора. Така той също влиза в ролята на бог на мъртвите, ала символизира философските аспекти на смъртта, в качеството й на стадий от прераждането, на резултат от завъртането на жизнения цикъл. Разбира се тук "прераждане" означава универсално трансцендентално преминаване от едно същностно състояние в друго, като развитие по права линия, а не в кръгова цикличност, както е в източната философия. Вероятно именно Велесовите владения славяните са наричали Рай - термин, известен още от предхристиянския период, зад който стояла представата за вечно зелена, богата, отрупана с плод градина на топлина и блажен покой.
Велес може да бъде оприличен донякъде на кеметския (древноегипетския) бог на смъртта, прераждането и обновлението, Осирис. Това оприличаване, обаче, ще е ограничитилно, тъй като голяма част от характеристиките (оплодителни, плодотворни) на Осирис са присъщи на славянския Ярило, а не на Вeлeс.
Велес не е партньор на злата богиня на смъртта Мора, а по-скоро е нейна опозиция и алтернатива на повелителя й Чернобог - бог на подземния свят, на смъртта, злото и тъмнината.
Според древните вярвания, след смъртта душите на праведните, на достойните хора се преселвали във Велесовите селения, в Рай, докато грешните били отвеждани от Мора в мрачния студен свят на Чернобог, където ги очаквали вечни страдания.

ДАЖДБОГ, ДАЖБОГ, ДАЙБОГ
Богът на слънцето , даващ светлина и топлота , дарява живот и плодородие. Аналогия можем да направим дори от самото му име - старославянското дати - давам, въздавам, възнаграждавам,раждам плод; и повелителната му форма дажд (дай, дари); т.е. "Даващ бог", "Даряващ бог" или "Дайбог", "Дайбоже". Според някои автори името трябва да се обясни с древноиранското даги - горя, обгарям.
Според някои автори името трябва да се обясни с древноиранското даги - горя, обгарям.
Представят Даждбог като красив млад златоглав късобрад мъж, който всяка сутрин подкарва своята небесна колесница, теглена от дванайсет коня, и осветява света с кръглия си златен щит (символиращ слънчевия диск).
В по-късната славянска митология, когато Белобог и Чернобог са загубили своето централно религиозно значение, Белобог, като олицетворение на слънчевата благодат = добро = щастие е смятан за вечен спътник на Даждбог и вероятно заедно с него влиза в слънчевата троица Даждбог - Белобог - Хърс.
Даждбог е син на древния вселенски властелин - исконния небесен господар Сварог, поради което често е наричан в легендите Даждбог Сварожич. По тази линия следва, че Даждбог е брат на бога на земния огън Сварожич, а и на Перун, доколкото Перун и Сварожич в дълбока древност са представлявали единно огнено божество - Перун Сварожич.
Древните руси особено са почитали Даждбог, като са се считали за негови внуци.
Важното място на Даждбог в руската традиция се потвърждава и от факта, че той е едно от шестте върховни божества, въздигнати във "Великия" пантеон на киевския княз Владимир.

ДАНЯ, ДАНА богиня на водата, оттам - на живота, плодородието и изобилието. Особено е почитана в култа към Къпало, отдават й чест по време на Къпалските празници.

ДИД, ДИТ, ДЕТЬ син на Лада, нейн постоянен спътник, окичен с цветен венец. Лятно божество - носител на радостта, щастието, споделената любов, светлината, топлината; покровител на брака. На него се молят да запази брака завинаги, да заздрави семейното разбирателство, да дари много деца.

ДОГОДА крилатият млад бог на западния есеннен вятър. Син на бога на ветровете - Стрибог.

ДОДОЛА, ДУДУЛЯ, ДИДИЛЯ е богинята на дъждът. Тя е и съпруга на върховният бог , мълниеносец - Перун. Вярва се , че коато вали дъжд ДОдола дой своите небесни крави. За това по време на суша , хората организират празника Додо - ле ( Пеперуда) и се молят на ДОдола да умилостиви бог Перун , който според тях е виновник за сушата,
като в гнева си спира дъждовете и откланя облаците от пътя им. Всяка пролет Додола прелита над гори и поля и разпръсква пролетната зеленина, кичейки дърветата с цвят. Вероятно Додола е друго име на Пеперуна.


"....Славянската религия е езическа религия, чийто корени са поставени още в дълбока древност, по времето на неолита. Тази религия е наследник на най-старите индо-европейски вярвания, и затова при нея могат да бъдат открити сходства с други индо-европейски религии. Характерни нейни черти са политеизъм, вярване в моножество богове, и вяра в задгробния живот. Едни от малкото източници, които говорят за облика на тази религия са с християнски произход и много от информацията за нея може да е грешна.
В древността славяните вярвали в съществуването на три паралелни свята: Прав, Яв и Нав. Те били подредени закономерно, с вертикално разположение върху гигантско Дърво, което крепяло Вселената.

Прав- Това представлявал небесният свят, където господар бил Сварог, богът на Огъня. Светът Прав бил разположен в короната на Дървото.
Яв- Светът на живите, където властвал богът на гръмотевиците Перун. Този свят бил разположен в ствола на Дървото.
Нав-Подземният свят, където бродели душите на мъртвите и духовете. Разположен в корените на Дървото, този свят бил управляван от злия бог Чернобог.

Поради обособяването на можество славянски племена, централизиран славянски божествен пантеон не съществува. Всяко племе издигало в култ определени божества, тясно свързани с развитието на конкретното племе. Ето и характеристики за повечето божества, в хронология избрана от мен.

1. Род(още наричан Див или Дий) - Това е най-старият познат славянски бог, създател на Вселената, прародител на останалите божества.Родсъздал и трите свята Прав, Яв и Нав. За да има баланс между тези светове Родустановил и закон, наречен Правд, на който трябвало да се подчинява всеки елемент и всяка материя. Род е също така покровител на рода и съпруг на богинята Жива
2. Жива(още наричана Дива или Мила) -Съпруга на Род и носителка на животворните природни сили. Богиня на плодородието. Представена е като пълна противоположност на богинята на смъртта Мора.
3. Белобог - архаичен славянски бог. Бог на доброто и пълна противоположност на богът на злото Чернобог. Носител на добро, щастие, късмет, плодородие и изобилие.
4. Чернобог - бог на мрака, господар на Нав. Представян е като безмилостен воин, носещ черна броня и магическо копие. Легендите разказват че в началото той се опитал да попречи на Белобог да изгради света на живите - Яв, поради което бил прокълнат вечно да обитава подземното царство. За да го омилостивят, славяните често му предлагали в жертва хора и животни.
5. Мор - богиня на смъртта, още известна като Морена и Морана, събира душите на мъртвите и ги отвежда в подземното царство Нав. Там те стават нейни слуги и придобиват общото наименование мори. Тази богиня е представяна като дългокоса старица, облечена в чисто бяла дреха, без шевици, което символ на траур. Нейни еквиваленти са старогерманската богиня Хелл и древногръцката Хеката.
6. Сварог - Едно от първите божества създадени от Род. Бог на Огъня и господар на небесния свят Прав. Споменато е че бил върховно божество на славяните до тяхното разселване. Тогава те се сблъскали с много вражески племена и приели за върховно божество, един от синовете на Сварог - войнственият Перун. По-късноСварогe почитан и като покровител на занаятите. Негови деца от бракът му с богинята Мати-Земляосвен Перунса иДаждбог,Сварожич, и Лада.
7. Мати-Земля - богиня на земята и живота, супруга на Сварог, майка на божествата Перун, Даждбог, Сварожич и Лада.
8. Перун - едно от най-значимите божества в славянската митология. Бог на гръмотевицата, носител на бурите и дъжда, закрилник на воините и предводител на отрядите по време на битка. Измества баща си Сварогкато главно славянско божество. Освен като разрушителПеруне и благодетел като предизвиква дъждовете, които носят живот и плодородие.
9. Даждбог - син на Сварог, брат на ПеруниСварожич.Богът на слънцето, представян като красив млад мъж, с къса брада и златна коса, който се носи със своята небесна колесница, теглена от 12 коня. Също така той е бог на плодородието и дарява живот. Древните руси се възприемали като внуци на този бог. По-късно в славянската митология, когато Белобог и Ченорбоггубят своето централно релегиозно значение,Белобоге смятан за вечен спътник на Даждбог и влиза в него в слънчевата тройка богове - Даждбог, Белобог, и Хърс.
10. Сварожич - бог на огъня, пламъка и огнището. Син на Сварог. Има противоречива натура - както да дава топлина и светлина той може да се превърне в унищожителна стихия. Смятал се за пазител на клетвите, и затова пред огнището славяните изричали само клетви.
11. Велес - бог на мъдростта, магията, покровител на изкуството и стадата. Неговото владение, било представяно като приказна градина, намираща се точно на края на света, на входа към подземния свят Нав. Също се възприема като бог на смъртта, но е възприето като носител на философското значение на понятието. Той е опозиция на богинята на смъртта Мора и алтернатива на Чернобог.
12. Жаровит - бог на войната. Покровител на смелостта. Особено почитан е от западните славяни. Той носи суша и пожари след себе си.
13. Даня - богиня на водата
14. Дид - бог на плодородието и любовта.
15. Зори - богини спътници на бог Даждбог, покровителки на утрото и вечерта.
16. Лада - славянската богиня на любовта и брака. Защитница на жените и човешкия живот.
17. Ладо - спътник на Лада, носител на любовта и бащинската грижа. Според някои източници той е еквивалент на друг славянски бог Ярило за определени племена. Вероятно е да е брат близнак на Лада
18. Ярило - бог на пролетното слънце. Също така е възприеман като бог на пролетта, младостта и плътската любов. Често е представян като млад златокос мъж, яздещ кон. Носи бяла риза, зелен венец на главата и житни класове в лявата си ръка. В другата обикновено държи рог. Възприеман е и като борец срещу злото и защитник на хората. Легенди разказват за двубоя, който води със Змея(зъл огнедишащ демон, подобен на дракон), всяка година като победата му символизира пролетта, която измества зимата като сезон. Празникът му подобно на празника на св. Георги Победоносец на 6ти май.
19. Хърс - бог на зимното слънце, възприеман и още като бог на лечението.
20. Троян - пазител на трите свята, бог на мира и справедливостта. Описва се като триглав, по една глава за да следи за изпълнението на закона Правда във всеки един от световете.
21. Стриборг - бог на ветровете и на времето. Покровител владетелите. Изобразяван е често като зрял мъж, който има боен рог с който призовава ветровете. Почитан от славянските князе като покровител на върховната княжеска власт.
22. Снигна - бог на зимата и на снега.
23. Световит - върховен бог на западните славяни. Носител на светлина и плодородие, господар на четирите посоки на света. Покровител на върховната власт. Бори се срещу злото и мрака.
24. Руевит - бог на виното и реколтата. Западните славяни го представят със седем лица. Смята се че седемте му лица символизират седемте летни месеца при славяните и следят за развитието на реколтата. При южните славяни е сравняван с Дионис.
25. Радигост- бог закрилник на пътници и търговци. Считало се че ако някои славянин откаже подслон на странник, Радигост ще го накаже сериозно за негостоприемството. На гостоприемните стопани Радигост изпраща благословията си и ги закриля.
26. Коляда - бог на надеждата и възраждането
27. Къпало - бог на лятното слънце
28. Лел - бог на пролетта и плодородието
29. Леля - богиня на пролетта и плодородието. Сестра близначка на бог Лел
30. Недоля - богиня на лошия късмет
31. Макош - богиня на късмета и изобилието. Бди над хамбарите, оборите и плевните. Представяна е като млада жена държаша рог, паралелен на Рога на Изобилието.
32.Пеперуна - последна, но не и по важност е съпругата на Перун, богинята на дъжда Пеперуна. Името и често се споменава в ритуалните песни за дъжд. Образът и може да бъде проследен до корените на индо-европейската прарелигия. Може да бъде сравнена със скандинавската богиня, майка на Тор, Фьоргюн, и литовската Дундулис